Чезаре Ломброзо (1835-1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат „баща на криминологията\". Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология (1906).

Неговата теория за патологичното естество на престъпността е изградена върху схващането, че съществуват редица физически и психически характеристики, които позволяват разграничаването на т. нар. престъпник по рождение от нормалния човешки индивид. В основата на тези характеристики проф. Ломброзо вижда генетично унаследени атавистични белези и инстинкти, наред с латентни болестни състояния, забелязващи се още от ранна възраст. Ето защо „социалната среда\" - считана от опонентите му за определящ фактор, не може да бъде нещо повече от стимулатор или пречка за проявлението на престъпните наклонности у човека.

Можем ли да разпознаем престъпника само по външни белези, преди да е извършил престъпно деяние, и лечима ли е престъпноста, като всяка друга болест - това са въпросите, на които тази книга се опитва да даде отговор.