Чоран не мисли в „образи“, мисли в съждения и силогизми. Никога обаче не е робувал на философски системи, политически илюзии и социални утопии или по-точно – преминал е набързо през тях, за да може цял живот да се разплаща с тях, отричайки ги.
Емил Чоран е прекалено бунтовник, за да бъде клоун, и прекалено умен, за да разбере тази участ. Освен това не е човек на изкуството, а мислител. Но мислител, който не иска да бъде философ, а писател. И писател, който не иска да пише като другите. Иска да бъде сам и различен. Какъвто наистина е.
В отказа си и от Литературата, и от Философията – като опит да ги напише „наопаки“ и „обратно“ – Чоран ги съединява в своето самобитно фрагментарно-афористично писане, представящо една от най-впечатляващите духовни авантюри на ХХ век.