Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го „запознават” с жалонните представители на литературата, историята и политическата мисъл. Той самият чете усилено източни философски трактати и така формира собствените си метафизични схващания, които са в ярък разрез с възгледите на Хегел – най-авторитетния немски мислител по онова време.

Песимизмът и скептицизмът на Шопенхауер са вдъхновявали много творци от онова време, сред които и Рихард Вагнер. Философията му пък съществено повлиява нихилизма на Фридрих Ницше, както и по-късните теории на Лудвиг Витгенщайн и Зигмунд Фройд, освен това осезаемо променя цялостното развитие на психологията, естетиката, етиката и политиката.