Такава е поезията на Ивайло Бисеров в дебютната му стихосбирка „Стъклено Сърце“. Крехка и силна, чувствена и експанзивна. По младежки наивна, но и дълбока с мъдростта си. Понякога счупваща сърцето ти на парченца само за да ги събереш и да го залепиш отново, по-силно отпреди. А друг път – сияеща като скъпоценен камък, който нищо не може да разруши. Колко чупливо може да бъде човешкото сърце? Колко издръжливо и силно? Прозрачно ли е, за да видиш най-дълбокото от себе си в него, или просто отразява другите, без да ги допуска в теб? 

Тези въпроси ни задава авторът на „Стъклено Сърце“, питайки себе си и изписвайки отговорите си в рима. Да потърсим и ние нашите отговори. И всеки от нас да се запита: не сме ли всъщност нетрайни отражения в стъкленото сърце на времето, което крие в себе си тайната на вечната любов?