Великите Асеновци превърнали Търново във "втори Цариград - и на думи, и на дело". Тук се пазели светите мощи на български и византийски мъченици и преподобни отци: св.св. Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Петка Търновска, Филотея, Йоан Поливотски, на канонизираната византийска императрица Теофана (краят на IX в.), на патриарсите Йоаким I, Макарий и Йоаким III, на зверски избитите 110 Търновски мъченици (1394 г.), за известно време на сръбския национален светец и архиепископ св. Сава, може би на ранновизантийската мъченица св. Неделя, вероятно частици от мощите на св. Димитър Солунски, на популярния в онази епоха византийски светец Варвар и други сакрални личности.
Търново дало на България и православието светците Теодосий Търновски, Ромил Видински, Роман Търновски, патриарх Евтимий, всеруския митрополит Киприан, патриарх Ефрем Сръбски... Можем да продължим поредицата от духовни водачи на други християнски народи с имената на руско-литовския митрополит Григорий Цамблак, на вселенския цариградски патриарх Йосиф II, на молдавските владици Дамян и Теоктист, на такива "външни" представители на Търновската книжовна школа като св. Никодим Тисмански, Димитър Кантакузин, Владислав Граматик... Така културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превърнала местни култове от Мизия, Тракия и Македония в национални и общоправославни.
Съществуват късни сведения, главно от XVIII—XIX в., които сочат и други търновски светци - например св. патриарх Йоан Търновски (вероятно зад това име се крие знаменитият старобългарски писател от X в. св. Йоан Екзарх), св. патриарх Теофилакт Търновски (охридския архиепископ Теофилакт от началото на XII в.), св. Симеон Търновски (български патриарх от средата на XIV в.), св. Дионисий Дивни (ученик на св. Теодосий от Килифарево), отшелницата св. Анастасия Търновска... Така от общо стотината "български светци" (българи по произход или пък такива, чийто култ е свързван най-вече с България) около тридесет са търновски!