Авторът на „Опасният архив на богомилите“ и „Воинската харизма на българите“ продължава своите изследвания за вярванията на древните по нашите земи, за тайните пътеки на познанието, за скритите послания. В новата си книга той поема по следите на митовете за змейовете и търси онова, което нашите предци са закодирали в тях.

Какво е останало след героите от Първото пришествие? Къде са техните при́стани и кои са ги наследили? Как са развили оцелялото от тях и какво са укрили от него?

Щом разпознаеш онова, което търсиш из времевата всеизмерност, и имаш волята да устоиш на дълбоко, мощно и целенасочено вглъбяване, ще го постигнеш. А когато се добереш до целта, там ще намериш „оригиналите“ на документите, свидетелствата, спомените и образите, в които попътно може да надзърнеш.

От всяко „отзивчиво“ за спомени място тук са извлечени преживявания, които още отшумяват там. Всичко е споделено с вярата, че душата не може нито да излъже, нито да бъде заблудена. Смисълът на надграждането е в пълнотата, към която са се стремили посветените: да развият сетивата си до степента, когато ще виждат невидимото; ще чуват беззвучието; ще надушват предстоящото по ветровете от Безбрежието; ще докосват осезателно неуплътненото и ще вкусват омаята на отдавна изпитите магични отварки.

Тук е проучено „змейското“ познание как да се свържем пряко с всевечното в себе си по етапите от изнесените прóбези при древните посвещения.