В свое радиоинтервю авторът казва:

\"Роман, който привидно е пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко трагични явления - расизма и антисемитизма... В него показвам до каква степен еврейската мисловност е обладана от нацизма, който не успява да прогони от себе си, и едновременно с това до каква степен германското подсъзнание е белязано от евреина. Този роман е проблемът на моето собствено подсъзнание, в което се таят ужасът от нациста и трагедията на евреина, от които се опитвам да се отърся. Изживявам този проблем толкова трагично и тежко, че единственият начин беше да подходя към него през смях, иначе не бих могъл дори да се докосна до него. Надявам се, че читателите няма да се подведат. Хуморът, който използвам, и който между другото смятам за еврейски хумор, е всъщност вик на отчаяние и предсмъртна агония.\"