В мутрата, в мутрата на злочестината, която наричаме държавата – кочина на раята. Във физиомутрата на така наречената „национална сигурност“ – продадена, продажна, предадена, на колене пред разкопчания цип на разпасания чорбаджия.

От душата си съм изтръгнала тази книга, изкървила съм я, изкъртила съм отломките на безсилието – че този живот не е за боклуците, а за смелите е този живот.

Журналистиката е кално риене – от Бойко Борисов в Бояна, през офиса на Пеевски, до Ахмед Доган в Сараите, като една Райна Княгиня – през сокаците на подземните мутри, до завоя на Жегата, която те дебне зад ъгъла на корумпираните „червеи“, изгризали родината ни, нахакана в окото на ДАНС, като свирепа оса, а на един баир разстояние Сретен Йосич, и до стъписването пред благословението на един Ангел…

Честно я писах. Честно я къртих. Ред по ред, дума по думичка, думища, които ще ви отвинтят главите. Защото Истината тук, на тази територия – кочина, не я дават по телевизията, нито я пишат по вестниците.

Ако не си готов да се разголиш до дъно, не си никакъв писател. В тази книга безпощадно свалих опаковката на всички управленци и „босове“, но и себе си не пожалих.

За да прочетете книгата ми „Този живот е за смелите“ се иска кураж, тя не за е за хора, както казваше баба ми, със сърца в лайна увити.
Ще ви рани тази книга! Рана от кама, посипана с мехлем от ангелско перце.
Ако ви стиска, вие сте на ход!