През 1848 г., уволнен заради политическите си убеждения от консервативния бруклински в.\"Ийгъл\", където е редактор, Уитман напуска Изтока и пътешества дълго из американския Югозапад. След завръщането си у дома, в 1855 г. издава труда на своя живот, „Тревни листа“. По време на Гражданската война Уитман работи като военен кореспондент и правителствен чиновник, посвещавайки много време на грижи за болни и ранени в болниците около Вашингтон. Прекарва последните двадесет години от живота си парализиран. Отива си на 27 март 1892 г.

Въпреки високата оценка на Емерсън, книгата не е приета добре от публиката, което кара Уитман непрекъснато да я преработва и допълва, така че до 1892 г. излизат девет издания. Настоящият превод е правен по последното, в което сам поетът заявява, че неговите творби са в окончателен и неподлежащ на повече редакции вид.

Заради своите епически стихове, както и заради убеждението си, че поезията трябва да прегърне нищите и непросветените, той е наричан „първият истински американски поет“. Мислител, мечтател, певец на свободата и изключителен гражданин, Уитман е наречен от Торо „може би най-великият демократ, живял някога“, а Емерсън смята, че „Тревни листа“ е „най-необикновената творба, която Америка е създавала“.