Текстът на „De cultura hortorum“, състоящ се от 444 стиха, е достигнал до нас в четири ръкописа. Най-ранният от тях, написан с четлив каролингски минускул, е датиран към втората половина на ІХ в. и днес се съхранява във Ватикана. Текстът е запазен поне отчасти и в следните ръкописи: препис от края на ІХ в., съдържащ голяма част от поемата, също във Ватикана; препис от ХІ в. с обяснителни бележки в библиотеката в Лайпциг; препис, вероятно от лайпцигския ръкопис, направен през 1463 г., днес в Мюнхен. Първото печатно издание на „За градинарството“ е от 1509 г. на Вадианус. От ХVІ до ХVІІІ в. произведението има още десет издания. През 1834 г. текстът е издаден от Реус, след което е включен в „Patrologia Latina“ (PL, vol 114, 1852), и „Monumenta Germaniae Historica“ (MGH, series Poetae Latini aevi carolini, vol.II, 1834). През ХХ в. са правени редица преводи на произведението на немски, английски, френски и руски, повечето от които включват и оригиналния текст. Реф Пейн към превода си и изданието на текста през 1966 г. публикува и факсимиле на най-стария ръкопис. Тук е приложен текстът на произведението според „Monumenta Germaniae Historica“.