Елитите на нашето общество, а и съответните институции на държавата, гражданското общество и интелектуалните продължават да са в плен на някаква феноменална апатия, достигаща до безразличие и бездушие към своя собствен народ и история. Разбира се, не липсват изключения, но те все още не са в състояние да променят общата картина.

Дългогодишните усилия за „македонизиране“ от страна на Скопие на съществуващото в Егейска Македония сериозно българско малцинство имат твърде спорни резултати. Така или иначе, става дума за наши сънародници, при това лоялни гръцки граждани, независимо от терора над техните предци в продължение на поколения. Превръщането им от „невидими“ българи в нормална, призната етнокултурна общност, в личности с полагащите им се човешки права само би било от полза за отношенията между двете страни.

Така или иначе, книгата на Румен Иванов предизвиква размисли и това е още едно от нейните достойнства.