В „Затрупана София“ Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават – улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след Освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове – от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели.Авторът ни среща и с най-изтъкнатите личности от миналата епоха, с които самият той е общувал всекидневно. Какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца ти, да гостуваш на Петко Каравелов или да другаруваш с Алеко Константинов и Пенчо Славейков? Всичко това е разказано с лекота, която носи усещането, че всички те – лицата, чиито имена днес носят самите улици, все още се разхождат по паветата им.

Кирил Христов пише „Затрупана София“ почти непосредствено преди смъртта си през 1944-та, а спомените му започват през един „горещ юлски ден на 1889 година“. По този начин за днешния читател се създава вълнуваща триизмерност на времето и пространството между страниците на книгата, която се допълва от оригиналния й дизайн.

За автора: Когато питали Кирил Христов (1875 – 1944) каква е неговата професия, шеговито отвръщал да прочетат името му наобратно. Той обаче е не само лирик, но и блестящ белетрист, преводач, драматург, общественик. Живее в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. Съвременниците му го описват като противоречива фигура, но и като творец, приживе признат за класик.