Роман от Иван Бунин с любов към отминалото детство и мястото, което наричаме у дома

„Животът на Арсениев“ е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното – родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички.

„Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства […] Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, характери, обществени настроения, събития […] Точно същите чувства изпитвам и сега, когато си спомням какъв бях някога. Съществувал ли съм наистина?“

Първият руски лауреат на Нобелова награда за литература, поет, публицист, литературен критик и преводач, Иван Алексеевич Бунин е роден във Воронеж през 1870 г., в дворянско семейство. В юношеските си години работи като редактор и чиновник, а първият му сборник стихове е публикуван през 1881-ва. През 1903 и 1909 г. получава Пушкиновата награда на Руската академия на науките и е избран за почетен академик. След болшевишката революция емигрира във Франция, където продължава да пише. Сред най-известните му произведения са разказите и повестите „Село“, „Суходол“, „Леко дихание“, „Господинът от Сан Франциско“ и романът „Животът на Арсениев“.

През 1933 г. получава Нобеловата награда за литература за „строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза“.